Интервю с Божидар Тотев, автор на книгата „Енциклопедия на Пловдив“*.

Б.Т.: Значи за острова има много бедни сведения и те свеждат до това, че през Първата
световна война са ходили на излет там. Като дали е било парк никъде няма такава
история, изглежда е било тревичка и хората си вземат храна и както се е ходило на този
остров тука накрая. И след Първата световна война това нещо престава. И наистина
пловдивчани, младите особено, не го знаят и не ги интересува. Сега се заговори, защото
той беше един от главните фактори за Пловдив 2019 - да стане нещо, да стане, да има
някаква атракция и какви ли не неща. Виенско колело, да почиват, дори и хокей да се
играе и какво ли още не, с гондоли да се придвижват хората. Ето отсреща е Панаира и
връзката с централната част на града е чудесна, там е и Старият град. Това обаче не
може да се осъществи по простата причина, че неговата растителност вътре е адски
екзотична и не може да се разбере какво има точно вътре, но е под защита на базата на
какво беше еко 200, тази програма за защита и не може да се бара.
М.С: Да, има да има една програма Натура 2000
Б.Т.: Да натура 2000. Освен това, той е собственост на хора. Така че когато се говори за
Адата или в съвремието да се направи нещо от него. Нещата там са три, по-точно две.
Не може да се направи нищо, защото там влизат клошари, хвърлят се боклуци,
растителността е гъста и не можеш да пипнеш нищо. Има две възможности. Те са
собствениците да го отдадат под наем или да се направи смесено дружество между
общината и собствениците без да се изсича растителността. И на базата на това имаше
няколко приказки от хората, хората отговорници за 2019. С извинение едни плюеха
други говореха, истината много трудно може да се набара. Казаха, че собствениците не
давали въпреки че те вкарват предложения за проекта. Само, че поради факта, че не се
разбират замръзват всички договори. Те са великобритански граждани повечето от тях,
само двама софиянци има. Значи, островът е, приблизително казвам, 900 метра на 300
метра приблизително 88 декара. Това е най-интересното че този който е купил острова
Кочо Хаджикалчов или в последствие Хаджикалчев това му е истинското име
Константин Хаджикалчов. Това е един от най-богатите, ако не и най-богатият по онова
време търговец, политик и всичко, революционер, взима го с цел да произвежда ориз. И
го прави наистина, той е много предвидлив. В началото на 1900-та година, някъде там
го купува, няма много точни сведения за това. Има опасност реката да го залее, но като

е оризище, какво толкова. И в последствие вече той почива около 40 година. Има само
една дъщеря. Жени се за италианка и от нея има само една дъщеря, пианистка,
концертираща и така нататък. И нейните деца вече са наследници тоест сина ѝ и
дъщеря ѝ и техните деца. Тоест пра пра пра, и те никога не са били напреко на идеите
на Пловдив. Значи тука трябват ти пари, съгласие да се прави нещо вътре, забранено е
обаче в реката да се строи. Това е първото нещо. Те водиха 9-10 годишен спор
собствениците, защото те първо получават собствениците 99-та година земята, обаче
2000 година излиза закон за водите в България и този закон забранява, тоест всичко
което е във вода е собственост на държавата. И започва един деветгодишен спор
мамата си трака. Те искат деактуване, общини, съдилища най-накрая съдът отсъжда в
тяхна полза, защото законът е излизъл през 2000-та година а имотът е реституиран 99-
та година. Самия закон не може да се върне назад със задна дата. Той влиза в сила от
момента в който е. Така че те са реални собственици на 67%. Има Двама души, на
които не им знам историята, семейство Дечеви ли бяха. Живеят в София, но не са
софиянци, те имат 16 декара и пет декара имат общината. Но при всички случаи е
забранено строителството в реката. Това засяга всички. И какво да правиш в такъв
случай. Само, че аз си задавам този въпрос като некомпетентно лице, вероятно може
нещо да се измисли. И да се направи. Все пак едно наводнение, ако стане не можеш да
строиш, ще издавиш хората.
М.С.: Вярно е, да
Б.Т.: Най-малкото на мен ми минава това през главата. Сега какви защита ще правят ще
вдигат стени, дувари ли. Ето онзи ден дъжда като се изсипа, да тръгне Марица, макар
че тя вече е разлята по-различните язовири. Това му е - зарязано такова боклукчийско.
Макар че, екзотика има, може би в растенията. Много хора си спомням гледаха нутрии.
И гледаха и по брега на Марица. Гледаха си животинки прасенца, абе зарязана работа.
Слиза се на острова, има си стълбички обаче си иска дупе от тенекия дето се вика.
Малко кураж. Долу има клошари може би спят под моста, сянката където е, но там има
много боклуци. Но това дали да се обработва, да се чисти, да се оправи - иска много
пари от общината. Едва ли ще го направят. Казват, че е най-големият остров на
Марица. Не е уточнено дали е най-големият остров в Пловдив, защото други не виждам
и въобще по цялото протежение. Това е, може би може да може да стане нещо.
Будапеща и всички останали градове, които имат острови имат такива атракциони
може би може да се вземе нещо и да се направи.

М.С.: Разказваха ми че е имало някакъв ресторант на кораб който бил …
Б.Т.: Да, има го, аз го помня, но той беше на кораб, не е на острова.
М.С.: не на острова, но някъде в близост до острова?
Б.Т.: Сега, на острова, на времето направиха жалузи те бяха с тази цел да спрат Марица.
Понамаля това язовирите и като идва водата да пълни да пълни и след това на
принципа на язовирите да пуска малко по малко водичка и така да стане плавателна. И
тя беше айде да не кажа цяла година, но поне половин година плавателна. И един
ресторант беше точно до моста.
М.С.: Този към Панаира?
Б.Т: Да, точно към Панаира, от тази страна не от към отдясно с един голям подиум
влизаш и то се кандилка от водата и си влизаш на ресторантчето. Плуваха такива разни
лодки. Но се оказа, голямата беля идва от това, че Марица влачи много плясък. И тези
жалузи започнаха да се затлачват. То водата ще я качиш но и пясъкът се качва.
Навремето там около Адата вадиха пясък. Целия Пловдив строителството е с този
пясък. Там имаше едни лодки плоскодънни, каици. В Пловдив им викат каици, големи.
Товареха с пясък и наистина като гондолиери. Каруците ги чакат на брега. Товарят. До
скоро, ама за мене, вие не сте били родени сигурно, но някъде към 70-те години и
нагоре. Той и мостът тогава се строеше. Много пясък се вадеше и това беше
единственото. Това пак е от Марица просто в оня район. Там се събира покрай острова.
Покрай бреговете се натрупва. И не знам какво друго да кажа. Няма някакви
исторически, да са били революционери, да са се криели партизани. Да измислям
нещо...
М.С.: То ние не търсим такива
Б.Т.: Не, самият остров да остави история в това, да е бил някога жив в този смисъл го
казвам.
М.С.: Те залагат на това, че определени семейства са ходили на излет там
Б.Т: Да ходили се на излет
М.С.: Да ходят на излет, но това е било към 30-те години, доколкото аз знам, което е
доста отдавна и живи хора оттогава …

Б.Т.: Казват до Първата световна война след това не
М.С.: Ами то тогава …
Б.Т.: Той имаше такива, тука се ходеше много в събота. Седмица беше шест дни.
Работеше се събота до обяд и след това като се хванем всички семейства, без
изключение ставаше панаир. Само че в града се движеха летни открити рейсове, те бяха
направени от камиони с телена мрежа отстрани да не паднеш. Качваш се не отстрани на
спирката, а отзад като в каросерия. Седнеш тука покрай Четвъртък пазара и има
седнали, които продават сокове лимон в едни пластмасови бутилки. И ние вземем сока
и сипем много захар в него и като минава рейса и ние пшт и те викат давай давай още.
Обаче след малко като изсъхнат започва да лепи. (смее се) И всички семейства отиваха
към Марица. Черги мерги, кебапчета и не знам си още какво, имаше ресторанти
заведения и там беше атракцията на пловдивчани. Този остров в минали години… аз
съм питал. Баба ми е родена, бог да я прости, тя си отиде де, но е родена 1909, то
войната 914, едва ли помни нещо. Имала е и по-големи и братя и сестри. Ама все
казваше: „къде, ма баба, нямаше такива неща“, значи е, до нея няма, може все пак да са
ходили, то като има тревичка
М.С.: И тогава са се падали гробищата наблизо нали?
Б.Т.: Е то в Пловдив има на хиляди места гробища. Значи това тука също е гробище,
квартал Орта мезар, това означава централно гробище. Районът, то е еврейско гробище
М.С.: Защото ми обясняваха, че Адата се е падала извън града и затова не са я ползвали
толкова много, защото е била извън града. Пък и там са започнали да населват
циганския квартал.
Б.Т.: Ами извън града се пада, то и сега кажи речи там се пада, а не разрасна се там
надолу, ама покрайнини бяха бе, до тука беше града. (посочва) Оттук нататък са
Матинчеви градини и идваха цирковете и построяваха. Тука зад линията ходихме да
чупим парниците, за да крадем краставици. Да нападаме, да правим бели и да се
целуваме с мацките. И да се крием по градините, какво друго да правим. Разрасна се,
разрасна се доста, но специално за Адата чак толкова много... По-скоро е интересен
животът на самия купувач Кочо Хаджикалчев.
М.С: Какво се е случило с него?

Б.Т.: Той просто е изключителен българин, депутат министър, депутат в три народни
правителства, участва в парламента на Велико народно събрание и в 8 други
обикновени. Осъден е на смърт. Участник в Априлското въстание. Изключителен
дарител, а в същото време в Пловдив се е говорило, че това е най стиснатият човек. Но
той премерено е давал много пари. Той е имал наистина намерение да направи там
оризова фабрика и между другото това е началото на 900-та година, а коя година идват
тука швейцарци, които правят оризова фабрика. Първата в България. Той си го е
предвидил това, добър търговец е бил и добър политик заслужил награждаван с ордени
за храброст, участник в Балканската война, доброволец е бил, това е човек да се къпе в
пари но му е пукало. Ха сега хвани някой. А нашите възрожденци са имали тази
нагласа.
М.С.: А дали са били, тези които са ходили там на излет, близки до това семейство, не
са били всеки който иска, или?.
Б.Т.: Не, не са, не вярвам, а пък може и да са … останалите да не ги пуска ли?
М.С.: Ами да, не знам, все пак е бил негов острова до едно определено време, а пък те
се засичат като времена и просто се чудя?
Б.Т.: Той има намерение да направи оризище, но не го е направил. Той го купува с тази
цел. То няма ограда да се стреля като на Слънчев бряг. Не е имало тази растителност,
то е било повече тревичка и да отидеш да се излегнеш. Сега, чел съм в стари книги, че е
имало някакви атракциони, излизали са да правят някакъв временен театър, акробати,
макробати, да се поразмятат малко за някоя стотинка и нищо повече
М.С.: Това е интересно, да съберат някоя стотинка, точно там.
Б.Т.: Също и където е Понеделник пазара, Небет тепе, там са били клоуните, там са
правили страхотно шоу.
М.С.: Това е преди Втората световна война?
Б.Т.: Да, даже и по-рано преди Руско-турската двойна. Още по това време са се
разчеквали да правят какво ли не, клоуни катерачи, въжеиграчи, какви ли не. Там дето
има една черква горе в скалите, знаете ли я? Света Петка стара.
М.С.: Не къде е тя?

Б.Т.: Тя е в скалите, горе се вижда едвам това. От тунела в дясно, обаче се вижда от
Понеделник пазара. Понеделник пазара като се застане, обаче с лице към главната
улица примерно, образно. Нали се сещате и така поглеждате малко нагоре в дясно и се
вижда камбанарията тя е в скалите църквата
М.С.: А камбанарията все още се вижда там нали?
Б.Т.: Да бе то се и ходи, посещава се, обаче има и стълби
М.С.: Аз съм ходила там, но помислих че е нещо друго
Б.Т.: Там когато умира Петка Солунска, понеже е българка я карат от Солун в Търново,
да я погребат. Почива една нощ в Пловдив, почиват си и тези дето я носят. Пловдив е
целия само история. Не може да се направи каквото и да е тука, или унищожаваш старо
или няма да мърда. Просто трябва да се консервира.
М.С.: Ти ходиш ли натам, към Адата в момента или нямаш работа там.
Б.Т.: Кой да ходи на Адата?
М.С.: Ти
Б.Т.: Не, какво да правя на адата
М.С.: А към панаира?
Б.Т.: Ааа да, ходя аз, обикалям града. Ама към Адата няма какво да се прави там,
единственото което ми е любопитно там е растителността. Това е работа обаче на
биолози. Моята дъщеря е биолог и ѝ беше много любопитно едно време, дошубя я, мен
два пъти повече и тръгна тука по едни канали да събира комари ли, какво ли. И аз да
помагам с едни такива... (прави знак с ръцете като мрежа) И ни подгониха едни водни
змии и да видиш как аз първи избягах
М.С.: Как информацията достига до теб?
Б.Т.: Започваш едно събиране на информация, на всички които са дали нещо. Трябва да
намериш истината по средата . Ами като дават примерно пет човека, и петимата
говорят различно. Как да я напипаш? Ходиш в архива, но често пъти в архива, аз имам
почетна карта за архива, но като влезна вътре, също сведенията са от този род. Всичко
не е чак толкова документ има и разказ на еди-кой си, очевидец, на Иван Вазов да
кажем или на еди-кой-си. Скоро се натъкнах на един много интересен факт. Когато

избират София за столица, Иван Вазов който …, Съединението е направено и трябва
между Велико Търново, Русе, Пловдив и София, и кой град беше още. Вазов става и
казва: „вие луди ли сте бе, знаете ли колко шопи има в София?“. Аз се учудих на факта,
че казва шопи, шопи какво от това, защо не казва българи. Иван Вазов не е
българомразец, той, най-малкото от демагогия няма да каже подобно нещо. Като
говори за шопите като за нещо чуждо, тогава София е едно село с 12 хиляди души,
необходими са грандиозни строежи да се направи град, както и са направили. Другите
столици по Европа все са си столици, а това е село, да го направиш град и после
столица мамата си трака. Аз седнах да търся и намерих едни стари документи, в които
пише: 12 хиляди души в София, 6000 българи, 3000 шопи, след това пише турци, не
знам какво, евреи, руснаци и викам айде откъде се взеха тия шопи? И се оказа че са
унгарски етнос. И тръгнах да го търся и то хард етнос, които са много работливи, много
пестеливи, обаче с тях преговори няма. Значи биеш се като магаре с тях, целиш нещо.
Никой не ни е обяснил в България че това е етнос, каращисали са се е с българи, има
вече българска жилка..... Божидар Димитров викаше, че има над 500 гена в българския
народ... Затова са толкова хубави българките, то има от крайно белички до крайно
тъмнички … Освен това конюктурата в България много върти историята, и си я прави
както иска. И всеки търси истината.

​

*Взето от Мария Славчева, на 13.06.2019 година, в Пловдив